Биография

Враца е град с много фотографи. Някои от най-добрите познавам лично, някои не. Някои от тях се занимават професионално с това, други просто се забавляват. Понякога уникален кадър се получава без предварителна нагласа или подготовка и то от човек с непрофесионална техника. Понякога професионалистите прекаляват и фотографиите им стават претрупани и ‘неистински’ (когато се прекалява с фотошоп обикновено). Факт е, че врачанската природа предразполага по-съзерцателните натури да посегнат към фотоапаратите (или телефоните) и да започнат да отразяват всичката тази красота. Така се получават хиляди кадри на едно и също място, под еднакъв ъгъл, често с еднакво послание… Според моето съвсем любителско мнение, човек не става насила фотограф, просто защото е решил и случайно е ‘щракнал’ нещо ефектно, за което е получил стотици лайкове.

Човек се ражда с усет и интуиция към интересния кадър, и за това кое е специфично и странно. Този усет не може да се открадне, но може да се взаимства и копира частично, като се подражава сляпо на някой майстор в това изкуство. Също така не е задължително да знаеш коя е Diane Arbus или кой е Henri Cartier-Bresson, за да ти се получи феноменална снимка. Понякога всичко е въпрос на късмет. Но и на умения. Може би, в крайна сметка, за да бъде одобрен крайният резултат е въпрос и на репутация. Понякога утвърдени имена свикват със славата и престават да използват силата и въображението си. И се оставят на комфорта на рутината – убийство за фотографията като изкуство. В този ред на мисли, сред многобройната конкуренция и многото мои любимци се откроява един човек, за който бих могла да пиша безкрайно и който наистина според мен притежава онзи специфичен поглед и виждане за вълшебството на фотографията, който не се развива у всеки. Може би защото имаме много общи интереси в областта на музиката и киното. Може би защото се познаваме отдавна. Това не са много обективни фактори, но все пак.
Защо е различен Стефан Каменов и защо смятам, че е един от най-добрите български фотографи изобщо? На първо място, защото е чувствителна натура и защото има усет за красивото, усет за естетика, който липсва на повечето родени в северозападния край. Хората тук имат приоритети, които са много далеч от приоритетите на жителите на големите градове и обикновено очите им са свикнали просто да поглеждат и да оценяват, не да съзерцават, което означава, че тази оценка е съвсем повърхностна. Харесват се крещящи, бих казала дори евтини визуално неща. Харесват се сладникави образи, до болка познати местности и гледки. Но да не се подхлъзвам по темата за масовия вкус, защото е необятна за анализи.

Във фотографиите на Стефан липсва повърхностното – те са цели разкази, притежаващи дълбочина и характерност. Може би за това помага и уж ограничаващото черно и бяло. Факт е, че при него няма ограничения, а тъкмо обратното. Неговите фотографии и посланията им достигат дори до хора, които не притежават толкова развито въображение. Просто защото той умее да вижда както трябва.
Може би това е най-важното за един фотограф (според мен) – не само естетическият бекграунд, изразен в добър музикален и кино-вкус. Най-важното е усет за странното, за интересното, за нестандартното. Красиви модели и режисирани композиции всеки може да снима.
Стефан е роден в град Враца през 1982 година. Завършва художествена фотография в „Арт колеж“ – София през 2007-ма и в момента живее в Ямбол. Женен е, има дъщеря, а освен фотографията, киното и музиката, другата негова страст са кучетата.
Професионалните си занимания започва като фоторепортер във вестник „Зов нюз“ – Враца, след което се насочва към сватбената фотография, като към днешна дата вече е натрупал опит в снимането на събития и реклами. Участва и печели награди в множество национални и международни конкурси.