Биография

Казвам се Стефан Каменов, завърших художествена фотография в „Арт колеж“ – София през 2007 година с дипломен ръководител Алеш Хръдличка. Роден съм във Враца през 1982 година, сега живея в Ямбол. Женен съм, имам дъщеря. 

Започнах професионалния си опит във вестник „Зов Нюз“ – Враца. Имам опит в снимането на събития, както и в сферата на студийната фотография и висококачествения фотографски печат. Вярвам, че добрата фотография заслужава да бъде принтирана, затова се стремя крайният продукт да бъде достоен за окачване на стената вкъщи. Различните проекти, по които работя, често завършват с книга, албум или изложба.

Семейните снимки са не по-малко важни. И при тях търсенията ми са същите – фотоси, които разказват история, запечатена в колаж или фотоалбум.
Винаги подхождам индивидуално и творчески към всяка задача. Обичам свободата и предизвикателствата, което прави търсенията ми разнопосочни и това се вижда в осъществените от мен проекти.


Любина Шумкова-Ганчева/RM TV News

Враца е град с много фотографи. Някои от най-добрите познавам лично, някои не. Някои от тях се занимават професионално с това, други просто се забавляват. Понякога уникален кадър се получава без предварителна нагласа или подготовка и то от човек с непрофесионална техника. Понякога професионалистите прекаляват и фотографиите им стават претрупани и ‘неистински’ (когато се прекалява с фотошоп обикновено). Факт е, че врачанската природа предразполага по-съзерцателните натури да посегнат към фотоапаратите (или телефоните) и да започнат да отразяват всичката тази красота. Така се получават хиляди кадри на едно и също място, под еднакъв ъгъл, често с еднакво послание… Според моето съвсем любителско мнение, човек не става насила фотограф, просто защото е решил и случайно е ‘щракнал’ нещо ефектно, за което е получил стотици лайкове.

Човек се ражда с усет и интуиция към интересния кадър, и за това кое е специфично и странно. Този усет не може да се открадне, но може да се взаимства и копира частично, като се подражава сляпо на някой майстор в това изкуство. Също така не е задължително да знаеш коя е Diane Arbus или кой е Henri Cartier-Bresson, за да ти се получи феноменална снимка. Понякога всичко е въпрос на късмет. Но и на умения. Може би, в крайна сметка, за да бъде одобрен крайният резултат е въпрос и на репутация. Понякога утвърдени имена свикват със славата и престават да използват силата и въображението си. И се оставят на комфорта на рутината – убийство за фотографията като изкуство. В този ред на мисли, сред многобройната конкуренция и многото мои любимци се откроява един човек, за който бих могла да пиша безкрайно и който наистина според мен притежава онзи специфичен поглед и виждане за вълшебството на фотографията, който не се развива у всеки. Може би защото имаме много общи интереси в областта на музиката и киното. Може би защото се познаваме отдавна. Това не са много обективни фактори, но все пак.
Защо е различен Стефан Каменов и защо смятам, че е един от най-добрите български фотографи изобщо? На първо място, защото е чувствителна натура и защото има усет за красивото, усет за естетика, който липсва на повечето родени в северозападния край. Хората тук имат приоритети, които са много далеч от приоритетите на жителите на големите градове и обикновено очите им са свикнали просто да поглеждат и да оценяват, не да съзерцават, което означава, че тази оценка е съвсем повърхностна. Харесват се крещящи, бих казала дори евтини визуално неща. Харесват се сладникави образи, до болка познати местности и гледки. Но да не се подхлъзвам по темата за масовия вкус, защото е необятна за анализи.

Във фотографиите на Стефан липсва повърхностното – те са цели разкази, притежаващи дълбочина и характерност. Може би за това помага и уж ограничаващото черно и бяло. Факт е, че при него няма ограничения, а тъкмо обратното. Неговите фотографии и посланията им достигат дори до хора, които не притежават толкова развито въображение. Просто защото той умее да вижда както трябва.
Може би това е най-важното за един фотограф (според мен) – не само естетическият бекграунд, изразен в добър музикален и кино-вкус. Най-важното е усет за странното, за интересното, за нестандартното. Красиви модели и режисирани композиции всеки може да снима.
Стефан е роден в град Враца през 1982 година. Завършва художествена фотография в „Арт колеж“ – София през 2007-ма и в момента живее в Ямбол. Женен е, има дъщеря, а освен фотографията, киното и музиката, другата негова страст са кучетата.
Професионалните си занимания започва като фоторепортер във вестник „Зов нюз“ – Враца, след което се насочва към сватбената фотография, като към днешна дата вече е натрупал опит в снимането на събития и реклами. Участва и печели награди в множество национални и международни конкурси.


Избрани участия и награди в национални и международни изложби и конкурси:

  • 2011 – Участие в изложбата на Фото-форум с 3 фотографии.
  • 2012 – Национален фото конкурс „Човекът до мен“ – финална селекция.
  • 2013 – Селекцията на НСФА „Янка Кюркчиева“ определи моя фотография да бъде част от 20-те такива, които представиха България на 27-то биенале на FIAP с тема „Българската зима“
  • …и отново участие във финалната изложба на националния фото конкурс „Човекът до мен“ с две фотографии.
  • 2014 – Българската селекция (с две фотографии) за Световна купа на FIAP “Приятелство и Солидарност” Национално Сдружение Фотографска Академия Янка Кюркчиева, където се класираме на 4-то място. По-късно същата тази селекция е показана на „Фотоваканция“ и включена в „Месец на фотографията„.
  • …участие във финалната изложба на 7 ми Международен Фотографски Салон Варна 2014.
  • …участие в изложбата на „Фотоваканция„.
  • …участие във „Фотоакадемика“ с два фотоса.
  • 2015 – Участие във финалната изложба „Кукерландия“ – 2015 с две фотографии.
  • Участие във финалната изложба Втори Международен Фото Салон Пловдив 2015.
  • Участие във финалната изложба на фотоконкурс „Снимка на годината – България 2014“, организиран от Canon Bulgaria, с подкрепата на Националната галерия – София.
  • 2016 – Участие във финалната селекция на конкурса на Фотосинтезис  – „Ние, хората“ с две фотографии.
  • 2017 – Участие във финалната изложба Четвърти Международен Фото Салон Пловдив 2017.
  • /стр.40-41 – 4th IPS Plovdiv’17 part4/ 


2019

Поощрителна награда


2020

  • 2020 – Участие в изложба „Светлината“ в Ямбол изложба "Светлината" 2020 година

2021

Каталог – на страница 61.

  • 2021 – Конкурс на Фото-форум – Първо място на тема „Художествен портрет“.

Фотожурналистика / Репортаж / Култура.

Сребърен медал


2022

ART Photography / Художествена фотография 2022 – Селектиран кадър за Ilyas Yilgor


2022 – Годишен албум на Фото Форум с най-добрите автори за 2021 година.


БГ ПРЕС ФОТО 2022 – „Третото място заема и поредицата, заснета на източногермански фотофилм, на Стефан Каменов, фотограф на свободна практика, от подготовката за сцената на актрисата и режисьор Анна-Валерия Гостанян.“.


Фото Академика 2022 – 23-ти национален годишен преглед-конкурс на фотографското изкуство в България” – Почетна лента.


2022 – Сребърна значка в международния конкурс на WPEInternational Photographers Awards за

Portrait Creative


Селекция на 35awards най-добри автори – Портрет от улицата.


2023

Фото Академика 2023 – 24-ти национален годишен преглед-конкурс на фотографското изкуство в България” – Почетна лента.


Участие в изложба „Светлината“ – 2023 в Ямбол


Избор на списание BadPrint – Цианотипия,
юни 2023 година.
Международен конкурс за експериментална цианотипия. С куратори Анджела Морено и Джулия Баларин


Участие в 11-ти международен пленер „Павликенският край и неговите хора“


2023 – Сребърна значка в международния конкурс на WPE – International Photographers Awards – Фотожурналистика / Репортаж / Култура.



Деветото международно биенале „Изкуството на миниатюрата“ – 2023
Русе, България

„Срещу вятъра“ – Русе


@stephankamenov

Намерете ме в Instagram

В медиите:


ДТВ: „Първи медал в колекцията на фотографа Стефан Каменов“


Лицата на Ямбол: Стефан Каменов


Сребърната монета